Изследване на български езикови явления на субсентенциално, сентенциално и текстово равнище от гледище на теорията за емпатията. Описват се: членуването, преизказването, употребата на лично-притежателни и възвратно-притежателни местоимения, аргументната структура и тематичните роли, функционалната перспектива на изречението, емпатичните вериги в художествения стил. (JB)
